Тази игра беше по идея почти изцяло на мойто тригодишно. "Мамо, хайде аз да бъда Червената шапчица, Е - бабата, а ти - вълка!" Речено - сторено. Не е никак трудно да се облечете като Червената шапчица. Важното е да имате една... червена шапчица! Разбира се, при нас са задължителни червената рокля и наметало (не задължително червено, както в нашия случай). Друг абсолютно задължителен елемент е кошницата. Ама задължително трябва да си набавите кошница! Тя е на второ място по важност в цялата приказка!
За бабата са нужни едни очила и каквото друго ви хрумне - важното детето да носи неща, които не носи в къщи по принцип. При нас бабата се накичи също с шал и шапка и легна "болна", завита с одеало.
А вълкът... виж, вълкът принципно не е много лесен. Едва ли всеки има маска или костюм на вълк у дома си. Но за необремененото детско въображение една шапка, шал и огромните вратарски ръкавици на мъжа ви вършат чудесна работа. Сега се сещам, че можеше една опашка да си добавя, пак от шал... Мисля, че не е нужно да казвам, че на вълка снимка няма да видите.
Играта е много лесна за всеки, запознат с приказката. Определяме си "къщата на Бабата" и "гората" и се започва. Вярно, Вълкът трябваше постоянно да суфлира репликите на Червената шапчица, но вярвам след още няколко изигравания тя ще си ги запомни и ще спре да се хили от вълнение през цялото време.
Една вечер имахме и ловец - тати. Без специално облекло.
Тези дни си мисля, че би било добре всяка седмица да играем нова ролева игра от различни приказки. Би било интересно и забавно.
No comments:
Post a Comment