Чик-чирик ;)

Вече трета седмица участвам в проекта Предизвикателства за нашите деца и тази седмица аз задавах темата. Много се чудих. Хем вече ми е едно леко пролетно, хем не искам да задавам някаква много клиширана тема, хем и да не затруднявам прекалено много хората... Както и да е, нали сега очакваме завръщащите се прелетни птички от юг и макар фокусът ми да не беше точно върху това, докато правихме "птичките" с децата си говорихме за различните птици и по-скоро изброявахме птиците, които познаваме.
   И без повече лирични отклонения, ето какви птици ги сътворихме.

 

   Птици от ролки тоалетна хартия

   Имах няколко размотаващи се наоколо останали ролки от привършила ТХ и най-накрая ги приложих в арт-действие. Малко боя, очи, клюн и "пера", изрязани от цветна хартия свършиха чудесна работа за направата на нашите цветни птички.

Червена ще е птичката на А.

Слагаме очите...

И "перата"...

Чик-чирик - готовите птички!

(Или по-скоро "Ууу-ууу", че приличат повече на сови. Така ли казват совите??)

   И тъй като не можеше да се мине без мазане на боя с пръсти, си направихме отпечатъци на ръцете и ги украсихме като птички.

Очички, клюнче...

Останали "пера" от предишните пернати плюс едни пухени топчета.

"Облечена" и "гола" птичка

Тук А се зае да рисува "небе", където птиците да летят. Оцвети два листа и себе си преди да сложа край на това синьо творчество и да установя, че май ще се купува нова синя боя. Всичката отиде за благото на птиците.

Докато А се занимаваше с птичиа хабитат, Е довършваше и нейните птици.

   

  А вие как бихте се занимавали с децата си на тема птици? Тук и тук можете да видите още идеи и/или да споделите! Има и награда за най-интересната идея ;)

Буква "И" и нови предизвикателства

   От съвсем скоро станах част от един чисто нов блогърски проект - Предизвикателства за нашите деца. Основната идея е да си споделяме идеи за интересни занимания с децата. Това е и основната причина да се включа - много често неглежирам това да учим и творим заедно, а така, когато съм се обвързала с проект, няма мърдане ;) Кои сме ние и какво ще правим? Вижте ето тук.

    Всеки понеделник ще има нова тема + няколко идеи от екипа да ви помогнат да си размърдате въображението ;)

   Днес, като първи понеделник, налице е и новата тема.

   Моята идея е тази с иглуто. Там е описана накратко, а ето и още снимки:

Подготовката.

В процес на работа :)

И резултатът: 

Игра със съд за готвене на пара и телени пръчици

От много време насам в нета се върти едно занимание за развиване на фината моторика - пъхане на телени пръчици (от онези, пухкавите) в дупчиците на гевгир. Идеален за малки деца и големи бебета. Но все не успявах да го приложа, понеже нямам гевгир. И все не си купувам. Даже вече бях забравила за това занимание. Но днес, съвсем случайно, докато си вадих нещо от един шкаф погледът ми спря на съда за готвене на пара и изведнъж ми "светна" една "лампичка". Този съд идеално напомня гевгира, поне за тази цел. Извадих телените пръчици (от които по-рано направих една корона за Е) и показах как могат да се пъхат в малките дупчици на съда.

Много симпатично занимание, стига да не ви пречи последващия ужасен скърцащ звук, когато ги осенява идеята да местят целия съд напред-назад из масата, да го разтвярят с натискане и зарварят с отпускане. Истинско слухово изпитание и за най-здравите нерви. А ако не можете да се похвалите с такива и ви пречи, решението е просто - предложете играта върху негладка повърхност като килим или диван. 

Яйца с домати

Тази рецепта е една от най-първите манджи, които се научих да правя. Още от моминските ми години. Изобщо не помня от къде се взе, но помня, че аз и сестра ми я намерихме и направихме и от тогава се включи за постоянно в менюто на нашето семейство.

Много е лесна и става за "нови булки". Хаха ;)

 

Ето и рецептата (за 4-5 души):

Необходими продукти:

12 яйца
3 чаши настъргани домати (или готови смлени - като не ви се занимава да ги стържете; понякога замествам с 1-2 чаши доматено пюре, както в случая)
6 супени лъжици заквасена сметана (или по-мазно кисело мляко)
150гр кашкавал (аз никога не го спазвам това, ами си слагам на око ;))
15 маслини (или колкото искате)
сол на вкус (ако използвам готово доматено пюре не слагам сол - там си има)
черен пипер на вкус

Начин на приготвяне:

Варите яйцата 10 минути. След като поизстинат (аз ги поливам със студена вода, за да изстинат по-бързо), ги обелвате и разрязвате на половина по дължина. Намазвате си тавичката с масло и нареждате половинките яйца с жълтъка надолу. Забърквате си сос от доматите, сметаната, солта и черния пипер и заливате с него яйцата. Прибавяте си маслинките и настъргвате отгоре кашкавал.

Запичате докато се разтопи и запече кашкавалът. В рецептата съм си записала "на слаба фурна", но аз си пека все на 200 градуса, както обикновено ;)

И воала!

Хрупкаво запечено, със сосче отдолу ;)

Ето го и в чинийката:

Всеки любител на яйцата би си хапнал с удоволствие. Много си върви и със свежа салатка като тази:

Ролева игра: Червената шапчица

Тази игра беше по идея почти изцяло на мойто тригодишно. "Мамо, хайде аз да бъда Червената шапчица, Е - бабата, а ти - вълка!" Речено - сторено. Не е никак трудно да се облечете като Червената шапчица. Важното е да имате една... червена шапчица! Разбира се, при нас са задължителни червената рокля и наметало (не задължително червено, както в нашия случай). Друг абсолютно задължителен елемент е кошницата. Ама задължително трябва да си набавите кошница! Тя е на второ място по важност в цялата приказка!

 За бабата са нужни едни очила и каквото друго ви хрумне - важното детето да носи неща, които не носи в къщи по принцип. При нас бабата се накичи също с шал и шапка и легна "болна", завита с одеало.

 

 А вълкът... виж, вълкът принципно не е много лесен. Едва ли всеки има маска или костюм на вълк у дома си. Но за необремененото детско въображение една шапка, шал и огромните вратарски ръкавици на мъжа ви вършат чудесна работа. Сега се сещам, че можеше една опашка да си добавя, пак от шал... Мисля, че не е нужно да казвам, че на вълка снимка няма да видите.

Играта е много лесна за всеки, запознат с приказката. Определяме си "къщата на Бабата" и "гората" и се започва. Вярно, Вълкът трябваше постоянно да суфлира репликите на Червената шапчица, но вярвам след още няколко изигравания тя ще си ги запомни и ще спре да се хили от вълнение през цялото време.

Една вечер имахме и ловец - тати. Без специално облекло.

Тези дни си мисля, че би било добре всяка седмица да играем нова ролева игра от различни приказки. Би било интересно и забавно.

Scavenger hunt

Тази сутрин така изведнъж, спонтанно се сетих за една игра, която и преди съм мислила да предложа на децата, но все забравях. Организирах се и набързо надрасках на два отделни листа картинки на предмети, намиращи се из хола.

(Чаша с личице, лъжица, ябълка, кукла, картичка, чиния, банан, нож, конструктур, питка хлебче, чашка, чорап - всичко това са техни играчки, не действителни предмети от кухнята!)

 Връчих по един лист на всяко дете заедно с по една кошница и обясних правилата. А те са много прости - трябва да намерят всички предмети от "картинния списък" и да ги събират в кошниците си. А (още по пижами!) се справи блестящо. Разбира се, както и очаквах, трябваше да разтълкувам някои от предметите какво представляват. 

Е не се впечатли чак толкова. В началото се въртя около кака си, но после изостави кошницата и отиде да си довърши закуската, а после си извади и пъзел.

 Все пак А не изостави сестра си и след безуспешните опити да я върне обратно в играта, в крайна сметка напълни и нейната кошница. Каква грижовна кака! :)

И аз тук най-накрая! :)

От много време насам си мисля за мой собствен блог. Не че искам да ставам популярна или нещо подобно, Не! Но все пак ми харесва идеята да си пиша в някаква моя малка частица от интернет... Странно е. Притеснявам се, че хората ще ме четат, но все пак тръпката е друга, не е като да си пишеш в дневник. Та, мечка страх, мен не страх, с началото на новата година добих допълнителен кураж и ето ме тук, в откриващия пост! Преди време бях започнала един на английски. Написах една статийка и това беше. Надявам се тук да съм по-постоянна и да докарам до две. Хаха! Дай Боже и повече!

Много се чудех и за името на блога, както и за какво точно ще е. Чудя се още откакто се е зародила идеята за блог в главата ми. И да ви кажа, още не знам. За всичко ще е. За всичко, което ме вълнува, интересува или мога да споделя като опит. Затова и името е такова общо. Защото си е Моят блог. Ще си пиша за каквото си искам, пък! ;)